Rate this book

An Awkward Age (2005)

by Anna Starobinets(Favorite Author)

3.72 of 5 Votes: 1

ISBN

1843917149 (ISBN13: 9781843917144)

languge

English

genre

Horror

publisher

Hesperus Press

review 1: Сборникът с разкази "Пубертет" на Анна Старобинец предизвика у мен противоречиви мисли. Осемте разказа са различни по тематика, но четеното на всички бе съпроводено с почуда, изненада и вълнение. Като "недостатъци" на всички забелязах прекомерното описване на детайлите - макар че то извежда учудващите аспекти на разказите и сякаш "задвижва" хаоса от чувства след различните разкрития. В точно това се крие силата на Старобинец: ... moreв загадките и разкритията."Пубертет" ме разтърси най-силно - история за една майка и две обикновени на пръв поглед деца, които бавно порастват. И някъде в процеса на развитие Максим започва да губи своята идентичност - и по-точно, да я предава в името на мравчената колония, която заживява в тялото му. "Пубертет, просто пубертет," успокоява се Марина - и колкото греши, толкова е и на прав път. Пубертетът е времето на промените, времето на растежа и развитието. Но това не е "пубертет" за Максим - това е "пубертет" за Кралицата и нейните подчинени. Мистерията се разгръща увлекателно с всичката захар, но развръзката оставя ужасяващо чувство - и гнилост. Отблъскващи са навиците на Максим, детайлите, които мравките причиняват на организма му - особено описанията на лицето, устата и очите... Но с разкритията на дневника идва и другият ужас, душевният: равнодушният тон, с който мравките описват своята обич към Кралицата си и всички тези усмихнати емотикони :).Към края на дневника Максим започва да осъзнава цената на съгласието си, на приемността си. Започва да усеща ужаса от това да бъдеш погълнат. Но е твърде късно - мравките постигат своята заветна цел, на цената на пет жертви: самият Максим, Кралицата, Вика, мъртвороденият плод и самата Марина, която остава жива, но празна. Съвсем откровено: нотките хорър в "Пубертет" ме вдъхновиха и впечатлиха, но гнилостта и метаморфозата ме отдръпнаха. Оценката ми е 4/10"Живи" ми хареса най-много. Това е меланхоличен и трагичен разказ за падането на целия свят, за оцелелите. Въпросът е: живи ли са душите им или животът е само телесен? Може би единствената "жива" е главната героиня - създаден робот по образ и подобие на истински човек. Който решава да живее с робот, създаден по образ и подобие на друг човек. Докато не осъзнава всички пропуски в него, в света... и в себе си. Жив ли е съпругът? Жив ли е светът? Жива ли е тя? Истинският въпрос е: доколко пълноценно е съществуването им? Може би избирането на правилния бутон - ПРЕЗАРЕЖД или ИЗКЛ е отговорът. Кой бутон избира героинята? Според мен би предпочела изключването. За да останат на света само черупките, които не осъзнават цената на съществуването си. Вдъхновяващо и завладяващо - 10/10В "Семейство" най-ясно усетих руския произход на героите. Поставен е проблемът за идентичността и за приятелствата и познанствата в живота ни. Неприятният човек се превръща в обичан, приятният - в нежелан... Колко често се случва това в действителност? Много често. А дори не е нужно да променяме идентичността си, за да заобичаме или да намразим някого. 6/10"Агенцията" първоначално ме смути, но ме развълнува. Тук клишето на отмъстителния човек, който убива съпруга и детето на бившата си жена е преобразувано по нов и завладяващ начин. Дори гротескното лице - символ на пропадналата душа - е оригинално по свой си начин, а нотките ужас бяха правилно подбрани и наместени. В крайна сметка отчаянието надделява и всичко започва отначало в един безкраен кръг - от нищожен човек към агент и обратно. 8/10"Пролука" е най-късият разказ. Началото ме настрои за читателска клопка, но краят е отворен, сякаш недовършен. Просто един човек, който се изправя пред нещо от неясните си кошмари и поема на път. Но до какво води това? Старобинец оставя това на въображението ни, ала останах с впечатлението за липса на онова пробивно изумление, което присъства в другите разкази. Тоест - според мен историята трябваше да продължи. 5/10"Правилата" разкрива вече една детска гледна точка за света - поглед към вълшебното и... страшното, което за възрастните не съществува. Според някои теории децата могат да виждат невидими неща - съществуващи неща - които никой възрастен не може да възприеме. Такива вижда Саша - до степен на обсебеност от Играта, както я нарича той. Постепенно се разбира, че за тази обсебеност има основателна причина... но дали този нож в края на разказа всъщност не е ножът, с който самият Саша е убил баща си? Това поставя всички събития в една нова светлина. Двойнствеността им е всъщност мистерия. 7/10"Яшината вечност" поставя въпроса за смъртта и безсмъртието. Дали ако сърцето ти спре да бие, но продължаваш да си жив, си покойник? В зомби ли се превръщаш? Спира ли мозъкът ти да работи? Мозъкът на Яша изглежда в достатъчно добро състояние. Независимо дали сърцето му бие или не, той не изглежда по-различен, но въпреки това близките му вече мислят за полагането му в ковчег. Докъде стига човекът, когато живее във фалшив свят на лицемерие и двуличие? До неговия край, разбира се. До началото на нещо ново. 5/10"Аз чакам" всъщност ми се стори най-забавен на фона на всички трагедии. "Тя", съществото, което възниква от тенджерата със супа, ми напомни за някакъв ангел, който пада от небето в прегръдките на любимия си. Странен, растящ, вонящ ангел. Тук миризмата обаче създава повече уютно усещане, отколкото отвращаващо като в "Пубертет". Уютно поне за главния герой. Той е търпелив, казва си - дори краен, понеже загърбва всичко останало. Рискува да засили ненавистта на обществото към себе си, за да бъде с това творение... Вонящ, но красив ангел. 8/10В заключение мога да кажа, че "Пубертет" е прекрасен сборник за хората, които търсят нестандартното и покрусяващото. Добър избор за книга, която да прочета. :)
review 2: ‘пубертет’ на анна старобинец или как четенето се превръща в настръхнала удивителна09. 08. 2010„пубертет“, анна старобинец, „колибри“, 2006 – сборник, съдържащ една новела и няколко разказа. пребродих всички книжарници в софия (електронните оставих за накрая. съвсем нарочно и умишлено). имах особени очаквания. за точно този автор. за точно тази книга. „дебют, парлив като порязване с хартия“, пише на корицата. парлив е, да. най-вече със стила си. овладяно, завършено, талантливо главнобуквено Писане. няма излишна дума, фраза, изречение. няма и ред, който да боде очите и да спъва четенето. и като към всичко това, се прибави и фактът, че при излизането на този сборник старобинец е била на 26 години – настръхваш, удивително. препрочиташ определени изрази, цели абзаци, продължаваш да четеш и отново препрочиташ. на 26 години анна старобинец е един оформен и завършен Писател. главнобуквен. сравняват старобинец със стивън кинг. тя самата го споменава в един от разказите си („агенцията“, особено добър!), а в родината й дори я наричат „руският кинг“. да, кинг се усеща между редовете, но не толкова кинг с ужасите, колкото онзи, с фините мистерии, които обемат световете на героите. сравняват я и с кафка. сигурно не само поради метаморфозата (физическа, но най-вече психическа) на някои от героите й. сравняват я и с гогол. за доовкусяване, прибавят и оруел. аз лично го видях само в един от разказите, събрани във въпросния сборник. важното обаче в тази съпоставителна история е, че въпреки пристрастията си, които несъмнено влияят (по един или друг начин), старобинец оформя свой почерк. свои истории. свой стил. и това я прави уникален Автор. главнобуквен, както вече се разбрахме в началото на настоящия текст.определят историите на старобинец като „стряскащи“, пък в едно свое интервю тя споделя, че след излизането на сборника, част от познатите й започнали да я отбягват. факт, който говори повче за познатите й, отколкото за разказите й. факт, който насочва към един основен проблем, пряко свързан със същността на литературата (литературния текст) и нейното (неговото) читателско възприемане. проблем, който кратко може да бъде определен като „буквалистко възприемане на литературния текст, четене на литературата 1:1 като реален текст, а не като фикция“. този проблем не е от вчера и днес и е пряко обвързан с начините на преподаване на литературата най-вече в училищата, което вече е тема на друг текст. за настоящия е важно да се каже, че историите на старобинец са идеалнни литературни текстове – добре издържани – и като идея, и като стил. удивително е, когато един 26-годишен автор успява да постигне подобни висоти. удивително е не само за читателя, но и за литературата. в настоящия финален абзац няма да давам отговор на вече превърналия се в клише за подобен тип текстове (говорещи за други текстове, литературни) въпрос – „какво се разказва в историите, поместени в „пубертет“, поне леко загатване?“, защото, знам, че, след всичко казано досега, истинският ценител на литературата вече се е допитал до „гугъл“ за евентуалните електронни книжарници, в които дебютната книга на анна старобинец все още е налична, затова ще кажа просто: приятно четене, драги читателю :-)п.п. в българската литература също имаме един такъв стилово овладян и завършен, млад, Автор и той се казва елена алексиева. двете със старобинец пишат за различни неща, но като овладяност на писането са сходни, много сходни. факт, който може само да радва. при това, не в някакъв национален аспект (че и в българската литература имаме подобно явление), далеч съм от подобни „радости“, а, защото по отношение на Истинската Литература 2 е повече от 1 – какво по-удивително от това за един Истински Читател ;-). less

Download links for: An Awkward Age

Advertising