Rate this book

Tussendagen (2013)

by Andrew Porter(Favorite Author)

3.82 of 5 Votes: 2

languge

English

genre

Fiction

publisher

De Bezige Bij

review 1: Честно казано, не дочетох докрай книгата. Може би не трябваше да опитвам да я приключа за три дни, а да си давам почивка, да карам по-бавно. Защото това жалване за провалени животи, за семейни и личностни кризи, за грешни решения и бягство от отговорност ми дойде твърде много за толкова кратък период.В началото съчувствах на всички герои, разбирах проблемите и безисходицата им. Но 70 страници преди края те си останаха в същото пол... moreожение, че и по-лошо. Не знам, краят може и да е щастлив, но изгубих желание да го разбера.Културата на американците е различна от нашата (въпреки че вървим към нея с големи крачки, и то към най-лошите и страни), за мен "американска мечта" не означава нищо - сигурно това е причината да не мога да разбера за какво толкова се жалват героите на тази книга. Кадънс (майката) - омъжила се млада, заменила образованието, кариерата и цялостното си интелектуално и професионално развитие за сигурността на високите доходи на съпруга си. Е, защо, по дяволите, винаги трябва да е или едното, или другото?!?? Не може ли поне веднъж да се случи добра майка и домакиня, която да не обезличава себе си за сметка на семейния живот? Разбирам добре какво означава да се въртиш постоянно около децата си и когато пораснат да се окажеш с твърде много свободно време за депресия. Но се опитвам да намеря отговор на въпроса - винаги ли трябва да е така? Според мен не - да не се налага да се тревожиш за пари и въпреки това да си депресиран - не ми се вижда никак редно. Омръзна ми да слушам, гледам и чета за "трагедията" на американската домакиня. В свят, в който жените са равноправни с мъжете, осигурени са те и деца им - просто е престъпление да не могат да намерят поне едно нещо извън домакинската работа, което да ги вълнува, да им дава цел и да запълва свободното им време. Предполагам, че съм особено чувствителна на тема "домакини"......Ричард (синът) - по повод неговите дилеми си мисля, че е твърде грешно децата да получават от родителите си всичко, което искат, да бъдат винаги закриляни и напътствани. Не им остават никакви сили да намерят собствения си път и да го следват. Не им остават цели, които да следват. Разбирам и неговия страх от провал, нежеланието му да вземе решение. Хем го разбирам, хем ме дразни. Определено не ми се четат подобни книги. Уж са много човешки и истински, защо тогава единственото чувство, което пораждат у мен е да хвана героите за яката, да ги раздрусам здраво и да им изкрещя да се вземат в ръце и да поемат отговорност за живота си. И най-накрая да спрат да хленчат! Не ги разбирам американците, но не съм сигурна, че искам да ги разбера.
review 2: Много интересен роман за привидно простички ежедневни ситуации - отношенията в едно разпадащо се семейство, предадени през погледа на всеки един от членовете му; доверие, приятелство, любов, измяна, отговорност и границите им, изпитанията, съмненията, изборът, разкаянието...Хареса ми начинът на разказване - книгата започва в ситуация, която е критична и търпи развитие, без да са зададени ясно причините й и редица други параметри - много от тях остават неизяснени до самия край, което идва да покаже, че самата ситуация, dдаваща тласък на голяма част от развитията, сама по себе си не е толкова важна; по-важно се оказва това, което тя предизвиква в живота на всеки един от героите. После истприята бива стъпка по стъпка разказана през погледа на героите (без повествованието да върви от 1л.ед.ч.), като постепенно се наслагва, надгражда, дават ни се част от предисторията, както и развитието. Отделните глави и части на книгата сякаш се гонят, догонват, задминават...Много пъти съм отбелязвала, че не харесвам чисто отворени финали - такива, в които читателят сам решава как свършва книгата. Този не е такъв, но все пак го приемам като 'отворен', защото в процеса на разказване авторът не съди героите си, не ги хвали, нищо, просто представя историята и от време на време мислите на някои от тях; емоционалната страна на нещата не е застъпена до много голяма степен, което оставя отворен краят: дава възможност на читателя да реши кое счита за 'правилно', каква реакция би била подходяща в редицата гранични ситуации, с които се сблъскват героите в този роман; дава ти възможност да мислиш; да си представиш как самият ти би постъпил в определени случаи...А моите си заключения няма да споделя, защото са прекалено лични. В крайна сметка, всеки пречупва всичко през собствения си поглед и възприятия, на фона на своя си опит. less

Download links for: Tussendagen

Advertising